Въведение
Два типа теории за учене се използват в обучението на кучета: операантно обусловяване и класическо обусловяване. Тези два стилове на учене се използват – понякога взаимозаменяемо и понякога индивидуално – за обучение на кучета за всичко: от основни умения за послушание, като навикване за къщата, до задачи, изисквани за сложни работи като водене на визуално неудеждени хора или търсене на пропаднали хора под градините след земетресение. Използвани правилно, операантното и класическото обусловяване могат да помогнат на куче да отиде от диво щенце до добре възпитан спътник.
Операантно обусловяване (Operant Conditioning)
- Операантното обусловяване е измислено от Б.Ф. Скинър в 1950-те години. Скинър открива в експериментите си, че плъховете натискат стълб, ако веднага след това получат награда. Нарича това операантно учене. Операантното обусловяване, теорията за учене, създадена от експериментите на Скинър, е базирана на теорията, че поведението може да бъде променено чрез подкрепяне на позитивно поведение и предоставяне на негативно следствие за нежелателно поведение.
Операантно обусловяване в обучението на кучета
- Всички организми отговарят на стимул, и отговорът, който получават, помага да ги обуслови да отговарят по определен начин в бъдеще. Това е теорията на Скинър за Стимул-Отговор. Все, което възнаграждава поведение, ще го подсили. Например, ако куче получи награда за седане, когато се даде команда за седане (стимулът), актът на седане ще бъде подсилван от наградата (отговорът) и кучето ще бъде по-склонно да седне, когато се даде тази команда в бъдеще.
Операантното обусловяване е широко използвано в обучението на кучета, защото е просто и изключително ефективно. Дори дете може да даде награда на куче, когато седне на команда. Негативно обусловяване, или наказание, вече не се счита за приемливо в обучението на кучета, защото много го считат за жестоко. Недavni проучвания показват, че кучетата учат точно толкова ефективно от позитивно подкрепяне и че наказание, като шокови колани или удряне на кучето, не е необходимо.
Класическо обусловяване (Classical Conditioning)
- Класическото обусловяване е първично развито от Иван Павлов в началото на 1900-те години. Павлов открива, че когато кучетата чуват звънец за вечера, те слюнчават дори преди храната да бъде представена, защото са обусловени да асоциират звънка с храна. Теорията за класическо обусловяване е развита от тези проучвания, която учи животни или хора да асоциират несвързани стимули с награда или наказание. След формиране на асоциацията, стимулът става обусловен стимул.
Класическо обусловяване в обучението на кучета
- Класическото обусловяване се използва често при обучение на куче за извършване на по-високи трикове или умения. Дресиращите на водни кучета обучават животните да отговарят на екологични стимули – като знак „не пресичай“ на зает път – чрез седане, което помага на собственика да знае кога да спре и да изчака. Нормално знакът „не пресичай“ би бил безсмислен за кучето, или необусловен стимул, но чрез обучение кучето учи да асоциира знака „не пресичай“ с седане. Седане тогава става обусловен отговор. По този начин класическото обусловяване може да научи кучетата да отговарят на екологични стимули, за да извършват разнообразни работи, като търсене на наркотици или спасяване на утопяващи плувци.
Практическо прилагане
- Маркерно обучение (кликер/дума-маркер): Операантно – маркира точно поведение -> награда
- Класическо: Асоциация между неутрален стимул (звук, жест) и емоционална реакция
- Комбиниране: Класическо за емоционална промяна + операантно за поведение
- Пример: Кликер (класическо -> предсказва награда) + Седне (операантно -> куче избира да седне)