Внезапно се залагате в едновреме уверено щенце, което сега е винаги под крака и се качва в колена при всяка възможност. Какво причинява тази нуждаевост? Кучетата стават прилепващи или развиват разделителна тревога при промени в графика, животна среда, обстановка или семейство. Промяната прави кучето несигурно, така че ако е станало прилепващо – може да трябва да го преобучите за по-голяма независимост.
Необходими материали
- Лакомства за кучета
- Кости (чуечки)
- Играчки за кучета
Инструкции
-
Напишете час за ветеринар. Някои физически проблеми причиняват несигурност/прилепване: загуба на слух/вид, разделителна тревога. Попитайте ветеринара дали здравесловен проблем е причина. Дадете препоръчани лекарства/процедури.
-
Подгответе кучето за промени в средата – въвеждайте ги бавно. Очаквате бебе? Представете миризми, звукове, мебели предварително. Ако въвеждате бебешки мебели – нека кучето остане в стаята и го наградете с лакомства, за да приеме промяната като позитивна.
-
Упражнявайте се с кучето ежедневно. Може да е прилепващо заради скука/желание за внимание. Разходки, игри, джиогинг, планинарство, плуване. Дадете физна и умствена стимулация, за да бъде доволно да спя/грамае кост по-късно.
-
Намалете значението на идващите/излизанията ви. НЕ гъзнете/бебешки глас преди излизане. Просто взете ключовете и излездете. При пристигане – свалете обувки, сложете ключове, разберете пощата (или рутината). Изчакайте няколко минути преди поздрав. Това учи, че идващите/излизанията не са драма и предотвратява разделителна тревога.
-
Дадете дейности за независимост. Напр. скрийте лакомства по къщата – за да ги намери, трябва да напусне страната ви. Кости и играчки (Kong), които забавляват самостоятелно за дълги периоди.
-
ИГНОРИРАЙТЕ кучето, когато е прилепващо. То опитва да привлече внимание – ако говорите, гъзнете, отблъсквате, каните – учи, че прилепване = точно това, което иска. Не ѝ е важно дали вниманието е позитивно/негативно. НЕ подкрепяйте с внимание. Просто игнорирайте.
Важно: Ако прилепването е рязко и нововъзникнало – винаги първо ветеринар. При установена разделителна тревога – програма за десенсибилизация + евентуално медикаменти (под контрол на ветеринар/поведенческист).