2. Силни мускули: Силните мускули, особено в задните крайници, са от съществено значение за генериране на мощността, необходима за скачане. Животните с мощни мускули на краката, като жаби, зайци и бълхи, са способни да правят впечатляващи скокове.
3. Гъвкави фуги :Гъвкавите фуги дават възможност на животните да съхраняват и освобождават енергийно ефективно по време на скачане. Например, гъвкавите глезенни фуги на скакалците им позволяват да натрупват и изхвърлят енергия за своите скокове.
4. Пролетни структури :Някои животни имат специализирани пролетни структури, които помагат за скачане. Например, бълхите притежават специализирана структура на тялото, която действа като пружина, което им позволява да прескачат невероятни разстояния спрямо техния малък размер.
5. Поддръжка на опашката: Някои животни използват опашките си за подкрепа и баланс, докато скачат. Например кенгурутата използват силните си опашки като пети крайник, за да балансират и задвижват себе си по време на характерния си скачащ локомоция.
6. Краки на мрежата: Краката на мрежата, като тези, които се намират в жаби, осигуряват повишена повърхностна площ за натискане към земята, което позволява по -мощни скокове.
7. Лепилни подложки :Някои животни имат специализирани лепилни подложки на краката си, които им позволяват да се вкопчат в повърхностите и да придобият допълнително сцепление за скачане. Например, дървесните жаби използват своите лепилни подложки, за да се захванат върху клоните и да се пуснат във въздуха.
8. Аеродинамично тяло :Някои животни, които се плъзгат или летят, използват аеродинамични адаптации, за да подобрят възможностите си за скачане. Например, летящите катерици притежават клап на кожата между предните и задните си крака, който действа като крило, което им позволява да се плъзгат ефективно, след като скачат от високи възвишения.
Тези адаптации, самостоятелно или в комбинация, дават възможност на разнообразен набор от животни да скачат и да се движат ефективно в различни местообитания, от земя до вода и дори въздух.