Най-директният източник на енергия, който животната клетка използва за синтез на материали, е аденозин трифосфат (АТФ). АТФ е малка молекула, съдържаща три фосфатни групи, прикрепени към рибозна захар и аденинова база. Тя се счита за универсалната енергийна валута на клетките, защото предоставя енергията, необходима за различни клетъчни процеси, включително синтез на протеини, нуклеинови киселини и липиди.
АТФ се произвежда в митохондриите чрез клетъчно дишане. Всяка молекула АТФ съдържа две високоенергийни фосфатни връзки, които, когато се счупят, отделят енергия за движене на ендергоничните реакции. Например, по време на синтез на протеини, АТФ се използва за удължаване на растящия полипептиден верига. При синтез на нуклеинови киселини, АТФ предоставя енергия за полимеризиране на нуклеотиди по време на ДНК и РНК синтез.
Следователно, АТФ служе като най-директният и лесно достъпен източник на енергия, който животните клетки използват за синтез и други процеси, изискващи енергия.