Ето разбивка защо:
* Идентификацията на породата не винаги е точна: Определянето на микс от породата на кучето може да бъде предизвикателство, особено за смесени породи. Визуалните оценки често са ненадеждни и ДНК тестването може да бъде скъпо и не винаги е налично.
* Поведението се влияе от много фактори: Поведението на кучето е оформено предимно от неговата среда, обучение и индивидуален темперамент. Породата на кучето е само един фактор.
* Забраните за породата могат да бъдат дискриминационни: Фокусирането върху породата вместо индивидуалното поведение може несправедливо да се насочи към определени породи, което води до дискриминация и потенциално да навреди на отговорните собственици.
* Ефективността на забраните е съмнителна: Проучванията показват, че специфичните за породата забрани не са ефективни за намаляване на ухапванията на кучета.
* Фокусирайте се върху отговорната собственост: Вместо да забраните породите, фокусът трябва да бъде върху отговорна собственост на кучета, включително правилното обучение, социализация и отговорни развъдни практики.
Ето някои неща, които трябва да се вземат предвид:
* Законите варират в зависимост от местоположението: Някои юрисдикции имат специфично за породата законодателство, докато други се фокусират върху отговорна собственост.
* Индивидуални оценки: Вместо забрани за одеяло, много юрисдикции се насочват към оценка на отделни кучета въз основа на тяхното поведение и темперамент.
В заключение, забраната на кучета, основани единствено на тяхната порода, не е решение за предотвратяване на ухапване на кучета. Вместо това фокусирането върху отговорна собственост, правилното обучение и индивидуалните оценки е по -ефективен подход.