Какво представлява безвкусен диабет при кучета?

Безвкусен диабет (воден диабет) не трябва да се бърка със захарен диабет (захарен диабет). Това са различни състояния с различни причини и различни лечения. Причината за безвкусен диабет често е неизвестна (идиопатична), следователно не може да се направи много за предотвратяването му. Въпреки това е добре да сте наясно със симптомите.



  1. Типове

    • Има два вида безвкусен диабет:централен безвкусен диабет (CDI) и нефрогенен безвкусен диабет (NDI). CDI възниква, когато хипофизната жлеза на кучето в мозъка не произвежда достатъчно антидиуретични хормони (ADH), докато NDI възниква, когато антидиуретичните хормони се произвеждат нормално, но бъбреците не са в състояние да реагират правилно на тяхното действие.

    Симптоми

    • Поради липсата на антидиуретични хормони, кучетата, засегнати от безвкусен диабет, ще имат много разредена урина, прекомерно уриниране и почти неутолима жажда.

    Причини

    • Въпреки че в повечето случаи причината за безвкусен диабет е неизвестна, тъй като хормонът ADH се произвежда в мозъка, мозъчно увреждане или мозъчен тумор може да бъде потенциален виновник. В случай на нефрогенен безвкусен диабет причината е генетична.

    Лечение

    • Лечението на кучета, засегнати от безвкусен диабет, се състои от прилагане на синтетична форма на хормона ADH, известен като десмопресин ацетат, често съкратен като DDAVP. Други форми на лечение включват намаляване на солта в диетата на кучето и прилагане на хлорпропамид и тиазидни диуретици.

    Управление

    • Ако собствениците са в състояние да гарантират, че водата е налице по всяко време и ако са в състояние да се справят с излишния прием на вода и необходимостта от често и обилно уриниране, медицинското лечение може да не е задължително. Все пак най-добре е да се консултирате с ветеринарен лекар.

    Прогноза

    • Докато водата винаги е на разположение и състоянието се управлява добре, кучетата с безвкусен диабет имат добра прогноза. Препоръчват се последващи грижи и рутинни прегледи. Собственикът трябва да се научи да разпознава признаците на дехидратация и незабавно да се консултира с ветеринарен лекар, когато е необходимо.