Скръбът – кърлеежи в длъковите фоликули
Поверхностни/дълбоки кожести лезии, свраб, алопеция. Някои форми (локализирана деמודекоза при щенца) изчезват сами. Тежките/генерализирани случаи изискват медикаментозно лечение. Винаги ветеринарна диагноза първо!
1. Ивермектин – най-често използван (исторически)
- Антипаразитен, ежедневен/на всеки втори ден до заздравяване.
- Перорален – лош вкус → инжекции са предпочитани.
- КРИТИЧНО: MDR1 мутация! Колпи, австралийски/шетландски/староанглийски овчарки, уайт швайцарски овчарки, силингуанци – СМЪРТОНОСЕН РИСК! Генетичен тест (WSU) или избягване.
- Странични ефекти: атаксия, мидриазис, тресета, кома, смърт при чувствителни породи.
- Някои ветеринари започват с ниска доза за тест.
2. Амитраз душове (Митабан – снят от пазара в много държави)
- Медикаментозен разтвор за обливане след баня.
- Изисква подстригване за контакт с кожата.
- Предварителна баня с бензоил пероксид.
- Повтаряне на всеки 14 дни.
- Странични ефекти: седация, хипогликемия, брадикардия – само под ветеринарен надзор в клиника!
3. Интерсептор (милбемицин оксим) – алтернатива за MDR1 породи
- Месечен профилактик за сърдечен червей, ефективен и при деמודекс/саркоптична скръб.
- При скръб – ежедневно дозиране (оф-лейбъл).
- Скъпо (продава се в пакети по 6 дози).
- Добра опция за MDR1-позитивни кучета без нужда от душове.
Съвременен златен стандарт: Исоаксузолини
- Флураланер (Бравекто), сароланер (Симпарика), афоксоланер (Некстгард), лотиланер (Кределио).
- Спот-он/жъваеми таблетки за блоши/кърлеежи – изключително ефективни и при деמודекс и саркоптична скръб.
- Широк профил на безопасност, удобно дозиране (1 на 1-3 месеца).
- Днес са първи избор на мнозина ветеринари.
Избор на терапия
Зависи от: вид скръб, порода (MDR1), възраст, съвпадащи болести, предпочитания на собственика, цена. Винаги под ветеринарен надзор с контролни скъсвания на всеки 2-4 седмици.