Специфика при булдозите
Деמודектичната скръб (деמודекоза) често засяга булдог щенца 3-12 месеца. Кърлеежът Demodex canis живее в длъковите фоликули и се предава от майката при дояне. При имуносупресия се размножава експоненциално → кожесто раздражение, алопеция, бактериални суперинфекции. Булдозите са предразположени заради скучените кожи и имунни особености.
Необходими материали (по ветеринарно предписание)
- Премиум храна (висока биодоступност, подкрепа на имунитета)
- Витамин Е (антиоксидант, кожесто заздравяване)
- Алудекс шампоан (амитраз)
- Инжектируем ивермектин
- Гудвиол маз (ротенон, бензокаин, ланолин)
Стъпващ протокол за лечение
1. Диагностика – кожно скъсване
Ветеринар скъсава кожа, преглежда под микроскоп. Ранна диагноза = по-ефективно лечение. При позитивен резултат – назначава протокол.
2. Алудекс (амитраз) бани – 1-2 пъти седмично
- Измиване на цялото тяло, строго след инструкциите за разредяване.
- Амитразът е инсектицид – може да причини сънливост при куче и човек. Вентлация, ръкавици!
- Ефективно контролира кърлеежите на повърхността.
3. Стерилизация на суките след контрол на болестта
Стреса от еструс, хормонални флуктуации и бременност влошават скръба. Стерилизацията е препоръчителна за дългосрочен контрол.
4. Ивермектин – ежедневно, инжекционно
- Антипаразитен, лицензиран за сърдечен червей/ушни кърлеежи, оф-лейбъл за деמודекс.
- Инжекциите са предпочитани (лош вкус на перорална форма).
- Критично: Колпи, австралийски овчарки, шетландски овчарки, староанглийски овчарки и drugi herding породи са ЧУВСТВИТЕЛНИ на ивермектин (MDR1 мутация) – може да бъде СМЪРТОНОСЕН! Генетичен тест (WSU) или алтернативни препарати (милбемицин, исоаксузолини).
5. Гудвиол маз – ежедневно локално
Облекчава свраба, воспалението и дискомфорта. Съдържа ротенон (инсектицид), бензокаин (анестетик), ланолин (хидратация).
Допълнителни мерки
- Антибиотици при вторични пиодермии (цефалексин, клиндамицин – 4-6 седмици).
- Имуностимулатори, пробиотици, омега-3.
- Редовни контролни скъсвания (на всеки 2-4 седмици) до 2 последователни отрицателни.
Прогноза
При щенца < 1 година и правилен протокол – >90% пълно излекуване. Възрастни кучета и генетично предразположени – по-тежко, често хроничен курс. Животна терапия може да бъде необходима.