Саркоптичната скробия причинява свръб и раздразнена кожа. Клещите правят ходове в кожата и отлагат яйца. Движението им раздразнява, и ако не се лечи веднага – се разпространяват. Има няколко медикаментозни опции. Ветеринарът ще препоръча най-подходящото за конкретното куче.
Ивермектин и деривати
Ивермектинът е предпочитено лечение за саркоптична скробия и други паразити. Одобрен от FDA за някои индикации, но 2009 г. беше „off-label“ за скробия. Се дава перорално или инжекционно – някои кучета го отхвърлят. Опасен е за много раси, особено пасашки (мутация MDR1). Има тест за мутацията.
Селамектин и Моксидектин са деривати – продават се като Revolution и Advantage Multi. Селамектинът предотвратява скробия при редовна употреба; за лечение може да се даде допълнителна доза. Моксидектинът 2009 г. все още е off-label в САЩ, но одобрен в други държави.
Милбемицин оксим
Продава се като Sentinel и Interceptor. Ефективен за кътна скробия, но маркетиран като профилактика за сърдечен червей. Перорално, веднъж месечно.
Къпания (дипове)
Лимуно-сюлфурни или митабанови дипове все още са ефективни, но по-рядко се ползват. Отнемат повече време и са по-сложни. Преди дип – къпан с антибактериален/противосвръбен шампоен. Няколко дипове на всеки 14 дни. Неприятни и могат да наранят, ако попаднат в очите или бъдат погълнати.