Канинен диабет – дефицит или устойчивост на инсулин. По-често при претеглени кучета. Най-честият тип: диабет мелитус – панкреасът не произвежда инсулин, глюкозата не се абсорбира. Ранно разпознаване подобрява качеството на живот.
Глад
Ранна фаза: заглабяване заради лошо метаболизиране на глюкоза. Мозъкът не получава сигнал за ситост → кучето яде повече.
Липса на енергия
Летаргия защото инсулинът в мускули/органи не стимулира превръщане на глюкоза в енергия. Излишъкът се изхвърля с урина.
Жест и дехидратация
Честа уринация → жад. При некомпенсация → дехидратация, електролитно нарушение, рвота, диарея. Повишената захар → риск от бактериални инфекции на мехур/бобрези.
Загуба на тегло и анорексия
При липса на енергия от храна → сгоряване на мазни депо (кетони). Кучето може да яде нормално/повече и да загубва тегло. При по-висока кетонемия → фатална кетоацидоза. Кетоните дават сладка мириз на дишането.
Катаракта
Напреднали форми → катаракта. Високия нивой на захар изсушават очите → кристализация на чечевника. При диабет се развива бързо.