Идентификация чрез микрочип
Микрочипирането е процедура, при която микрочип с големина на оризово зърно се имплантира в подкожните тъкане на любимеца с хиподигмална игла. Когато се активира със скенер, микрочипът излъчва уникален идентификационен номер, който помага за проследяване на собственика.
Важни соображения
Само ветеринари трябва да имплантират микрочипове, според Американската ветеринарна медицинска асоциация. Неправилно имплантиране от доброжелателен собственик може да доведе до поставяне на чипа в спиналния канал вместо под кожата, което причинява сериозни неврологични проблеми, застрашаващи живота.
Осложнения
Най-честото осложнение е подутяване или инфекция на мястото на инжекцията, казва ветеринарът Ерик Барчас от Калифорния.
Рискове
Най-голямата тревога за собствениците е връзката между микрочиповете и рак. При два от четири милиона микрочипирани кучета е установен рак, но причината е неясна.
Експертно мнение
"Два от четири милиона кучета е много малък брой", казва Барчас, "и ползите от микрочипирането надхвърлят рисковете." Според Pet Place, шансовете да бъде евтаназиран загубен любимец, защото не може да бъде идентифициран, са по-големи от риска от рак.