1. Инфекция:Отворената рана е податлива на инфекция от бактерии, вируси и гъбички. Тези микроорганизми отделят отпадъчни продукти и токсини, докато растат и се размножават, причинявайки миризма на раната.
2. Мъртва тъкан:Докато раната заздравява, повредената и мъртва тъкан може да се натрупа в леглото на раната. Тези тъкани се разлагат, освобождавайки неприятна миризма.
3. Възпаление:Възпалението е нормален отговор на нараняване и помага на тялото да се излекува. Това обаче може да доведе и до отделяне на химикали и течности, които допринасят за миризмата на раната.
4. Липса на кислород:Когато раната е отворена, тя е изложена на въздух, който съдържа кислород. Кислородът помага да се убият бактериите и да се насърчи заздравяването. Въпреки това, дълбоки рани или рани с ограничен кръвен поток може да имат ограничено снабдяване с кислород, създавайки анаеробна среда, която позволява на определени бактерии, произвеждащи миризма, да процъфтяват.
5. Дренаж:Ако раната изтича гной или други течности, това също може да допринесе за миризмата. Гнойта е смес от бели кръвни клетки, мъртва тъкан и бактерии, които могат да отделят неприятни миризми.
Важно е да поддържате раната чиста, суха и защитена от по-нататъшно замърсяване, за да сведете до минимум миризмата и да насърчите заздравяването. Консултацията с ветеринарен лекар е от съществено значение за правилната грижа и лечение на раната, за да се предотвратят инфекции и усложнения.