История и работа
Британи спаниел – ловно куче, използвано от френски селяни в пров. Британия от 1896 г. Произходът не е ясен, но вероятно от кръстосване на портокалово-бял сетер и френски спаниел. Класифициран като пушечно куче – намира и посочва дивчина (птици), следва извличане. Не работи добре с водно пернато (не харесва вода), но компенсира с енергия и ловкост в гъсти храсти.
Идентификация
1. Размер и форма
Малък за пойнтери, но висок за спаниел – до 51 см (20 инча) при рамена. Тегло 13-18 кг (30-40 фунта). Дълги мускулисти крака, гъбок, но тесен гърд до локтите. Без опашка или пресечена до 10 см – за защита в храстите.
2. Козина
Тънка, къса, с дълги фризове по уши, крака, гърд. Двъбоен цвят: кафяв/бял, кафяв/бял, черен/бял. Бялът преобладава, петна на страни, лице, гърд, заднича.
3. Глава
Уши високо поставени, къси за спаниел, триъгълни, леко оперени, прилегнали. Нос в тъмния цвят на длъба. Заоблен череп средна дължина, прав музъл, изразен стоп. Очи янтарени; при черен длъб – по-тъмни.