Големият швейцарски планински пейс е работно куче с мощен заден погон. Смел и верен работник, бдителен и внимателен – не трябва да показва плахливост или агресия. Е порода за дърпане и стъпачество – тежко окостена и добре мускулозна, но достатъчно ловка за фермерски задачи в планински райони, откъдето идва.
Инструкции
- Размер и пропорции. Мъжки 64,5-72,5 см в гърба, женки 59,5-68,5 см. Малко по-дълго отколкото е високо – здравословен вид. Тегло 59-61 кг (мъжки/женки).
- Израз и глава. Анимирано, но нежно. Мигдаловидни очни – кафяви или тъмнокафяви, средни. Не дълбоко поставени, не избухнали. Уши средни, високо, триъгълни с заоблен връх. Голяма мускулатура, тъпа и права до черен ноз.
- Балансирано тяло. Умерена врата – силна и мускулозна. Гърдни кош дъбока с леко извит гърден кост. Опашка дебела от корена до върха, леко сузена накрая. Стига до глезене, носеща надолу, може да се издигне и извие при бдителност/движение. Не се кърли над гърба. Плоски лопатки – мускулозни, силни предни крака. Талпи кръгли, компактни – не се обръщат в/утре. Пръсти извити. Широки бедра – силни, решенно мускулозни. Задни талпи като предните.
- Длъбѝв. Гъстен горен слой 3-5 см. Поддлъбѝв дебелен, понякога прозрачен през горния. Поддлъбѝв обикновено тъмен сив до светло сив, може да е кафяв. Горен слой черен с богато русто и бели марки. Рустото над всеки очи, на всеки образ, под ушите. Симетрични. Русто на двете страни на гърдния кош, под опашка и на четирите крака. Бели марки – обикновено блясък на главата и мускулатура. Може да се появят на гърдите, четирите талпи и връх на опашката. Няма други цветове – не бива да е син, червен/бял или червен/бял.