Единственият тип далматинец
Има само един „тип“ далматинец – познатата петнато бяло куче, прославено от Дисни „101 далматийца“. Далматийците са енергични, умни и социални кучета с двусмислен произход, но с много специални черти, които правят грижата за тях възнаграждаващ опит.
История
Точният произход на далматинеца е неизвестен. Кучетата са пътували с номадските роми (цигани). Името идва от Далмация, където са използвани като пазачи. Далмация е провинция на Адриатическото море, днес част от Хърватия. Те са служели като овчарки, за сърби, ретривъри. В Англия далматийците са развити като кучета за коли – изчистваха пътя пред дилижансите и пазиха колите и конете. В САЩ далиматийците са използвани като пазачи при пожарни депо и понякво участват в спасяване на хора от пожари.
Външен вид
Далматийците са силни, мускулозни и сравнително големи – между 48–61 см височина и 22–25 кг тегло. Мъжките са по-големи. Носът е черен, кафяв, сив или синьо-сив. Очите са кафяви или сини, но могат да са и комбинация. Ушите висят, стърпани към връх, както и опашката. Длъгът е от фини, гъсти влакна, бял с кръгли петна в черно, кафяво, тъмносиньо, сиво, лимон или комбинация от три цвята, макар че AKC признава само черни и кафяви петна. Щенцетата се раждат без петна.
Поведение, обучение и активност
Далматийците са умни и бдителни – качества, направили ги добри пазачи. Обожavaju да се показват и да провоцират смех, особено у деца. Изключително са енергични и обичат да тичат. Затова имат нужда от ежедневи бързи разходки или тичане. При излазвания кучето трябва да е до или зад човека, за да го познава като лидер. Далматийците трябва да имат време за бягане без кичка, но това не означава да се оставят в двора цял ден – те имат нужда и от социално общуване. Жизнен в апартамент не е най-подходяща среда. Ако не получат достатъчно физическа и умствена стимулация, скуката се превръща в деструктивно и неврозно поведение.
Здравствени проблеми и обща грижа
Средният живот на далматинеца е 13–16 години. Наследствена глухота е проблем – 10–12% от щенцетата се раждат напълно глухови, а 22–24% – със слух само на едно ухо. Клубът на далматинеца в Америка препоръва еутаназия за напълно глухови щенца, но е възможно да се отглежда и обучава глух куче чрез жестове и вибрации. Далматийците са склонни към камъни в мочовите пътища, защото мочта им съдържа мocheвина вместо сечевина. Редовна пресна вода помага за профилактика. Две ястини сух храна на ден. Далматийците лъскат през цялата година и изискват редовно чешане.