Шар-пей – порода за лов и пазене
Шар-пей принадлежи на групата за лов и пазене и е порода от среден размер. Има разпознаваем външен вид, който исторически е ценен, и редица личностни черти, които го помагат като работно куче. Американският кеенел клуб прие породата през 1992 г., а нейният състезателен стандарт беше утвърден през 1998 г.
История
Шар-пей е китайска порода, която се среща в статуи, датиращи от 200 г.пр.Хр. и Ханската династия. Породата е ценена през вековете за своя външен вид, специално за постоянния си „мръщинлив“ израз, за който традиционно се вярва, че изгонва зли духове. Тя също е била работна порода, използвана в земеделието за مكافحة на вредители, стада и лов. Образуването на Народна република Китай е изтрило основно кучевъдството в страната. Шар-пей, обаче, продължи да се отглежда в Хонгконг и Тайван.
Описание
Шар-пей е здрава, средна по размер порода, която расте до между 46 и 51 см в раменете и между 20 и 27 кг тегло. Има характерен външен вид с голяма, хипопотамоподобна глава и добре развита мускулатура. Свободната кожа по цялото тяло дава дълбоко мръщинест израз, най-ясно изразен около лицето. При кученцата мръщините са много по-тежки отколкото при възрастните. Опашката е средна дължина и се вие над задникрака. Цвят на устата на шар-пей е също характерен – черен до тъмно синьо-черен, както и небесната, obrazците и дъсите.
Длъб и цвят
Кучето може да бъде почти всеки естествен цвят – от черен до почти бял. За състезателни цели кучетата с повече от един цвят се считат за недостатък. Самата длъб е общо взето къса, приема се два варианта за състезания: „конска“ длъб – най-късата, и „честъкова“ длъб – малко по-дълга, но не повече от 2,5 см. Всичко по-дълго се нарича „мечеша“ длъб и не се приема на състезания.
Темперамент
Породата се описва като величествена и достойна по характер, но също така като верна и игрива със семейството си и приемаща чужди до известна степен. Понякога може да бъде малко отдалечена и има независима жила, така че не търси нежност или внимание. Нейната верност към семейството означава, че е и защитна към него и ще го защитава яростно, ако е необходимо. Независимият характер може да бъде проблем при собственици със слаба воля, които не установят अपना доминантност над кучето.