Асексуално възпроизвеждане:Много едноклетъчни организми се възпроизвеждат асексуално, което означава, че произвеждат потомство генетично идентични за себе си. В такива случаи концепцията за интерпретация и обмен на генетичен материал между различни индивиди става без значение.
Липса на ясни граници:едноклетъчните организми често съществуват като популации, където индивидите могат да обменят генетичен материал чрез различни механизми като конюгиране, трансформация или трансдукция. Тези процеси могат да възникнат между генетично разнообразни индивиди, което затруднява очертаването на различни видови граници, основани единствено на интербенериране.
Хоризонтален трансфер на гени:Хоризонталният трансфер на гени е често срещано явление сред едноклетъчните организми, където гените могат да се прехвърлят между отдалечено свързани видове. Това може да доведе до придобиване на нови черти и генетично разнообразие, като допълнително усложнява дефиницията на видовете въз основа на интербенерирането.
Бърза еволюция:Едноклетъчните организми често имат време за кратко поколение и висока степен на мутация, което води до бърза еволюция. Това означава, че популациите могат бързо да се разминават генетично, което прави взаимодействието между отдалечено свързани индивиди по -малко вероятно с течение на времето.
Освен това концепцията за видовете е човешка конструкция, използвана за категоризиране и разбиране на разнообразието на живота. Докато интервюирането е полезен критерий за дефиниране на видове в много случаи, приложението му към едноклетъчните организми може да бъде проблематично поради техните уникални характеристики и репродуктивни стратегии. Вместо това изследователите често разчитат на комбинация от генетични, фенотипични и екологични данни, за да очертаят границите на видовете сред едноклетъчните организми.