1. Териториална маркировка :Мъжките котки участват в пръскане, за да маркират своята територия и да общуват с други котки. Те могат да пръскат урина върху мебели, стени, врати или други повърхности.
2. Инфекция на пикочните пътища :Ако котката ви пикае често или на необичайни места, това може да се дължи на инфекция на пикочните пътища. Симптоми като напъване за пикаене, гласове в кутията за отпадъци или кървава урина също могат да показват медицински проблем и трябва да бъдат проверени от ветеринарен лекар.
3. Стрес и безпокойство :Стресови събития или промени в околната среда, като нов човек или домашен любимец в домакинството, ремонтни работи или дори промяна в ежедневието, могат да доведат до предизвикано от стрес пръскане при котки.
4. Медицински състояния :Някои медицински състояния, като бъбречно заболяване или диабет, могат да причинят често уриниране извън кутията за отпадъци. Ако забележите значителна промяна в навиците на вашата котка за уриниране, важно е да я прегледате от ветеринар, за да изключите всякакви медицински проблеми.
5. Дискомфорт или проблеми с кутията за отпадъци :Ако кутията за отпадъци не е чиста, на неудобно място или твърде малка, мъжката ви котка може да не я използва и вместо това да прибегне до пръскане.
6. Пренаселеност :Ако имате няколко котки в домакинството си, липсата на ресурси като кутии за отпадъци, купи за храна и места за почивка може да доведе до конфликт и пръскане.
7. Некастрирани мъжки :Кастрирането на мъжки котки значително намалява вероятността от пръскане. Кастрирането влияе на хормоните, отговорни за териториалното маркиране и намалява желанието за пръскане.
Ако вашата котка пръска, решаването на основния проблем е от съществено значение. Започнете, като прегледате котката си от ветеринарен лекар, за да изключите всякакви медицински проблеми. Осигуряването на чиста и достъпна кутия за отпадъци, овладяването на стреса и справянето с всякакви потенциални териториални конфликти може да помогне за предотвратяване на пръскането. Ако поведението продължава, обмислете да потърсите съвет от квалифициран специалист по поведение на животни или ветеринарен лекар.