Комуникация с котка: мост между два вида
Котките и хората не говорят един език, но можете да научите да разбирате сигналите им и да им предавате свои намерения. Наблюдение и терпение са ключът.
1. Разбиране на тона на мяукането
- Нисък тон: съмнение, недоволство
- Среден тон: поискване (храна, внимание, врата)
- Висок тон: яд, болка или страх
2. Езикът на опашката
- Опашка нагоре, право: щастлива, уверена
- Гръб нагоре, опашка в формуляра „?\": любопитство
- Бавно мачане: раздразнение
- Бързо трепене: ярост или фокус за атака
- Опашка между краката: страх, неувереност
3. Използвайте повторящ се език
Казвайте една и съща дума или фраза, докато правите едно и също действие. Котката ще асоциира звука с действието. Тонът е също толкова важен колкото думите.
4. Избирайте думи с „е“ накрая
Котките по-добре реагират на звука „е“ (напр. „миле“, „хайде“, „доре“). Добавете „е“ към команди – това увеличава отзивчивостта.
5. Бъдете твърди, но не викайте
При нежелано поведение – кажете твърдо „НЕ“ и физически преустанете действието. ВИКането уплашва и не предава информация какво е грешно.
Съвет: Котките четат езика на тялото по-добре от думите. Спокойствието ви е най-силният сигнал.