Хипоалергенни котки:
* Потърсете хипоалергенни породи като сибирски, балийски, корнишски рекс, Девън Рекс или Сфинкс. Тези породи са известни с това, че произвеждат по-малко алергени (Fel D 1) в сравнение с други котки, което ги прави по-подходящи за лица, предразположени към алергия.
Рутинно почистване:
* Редовно вакуумирайте и почиствайте къщата, за да намалите наличието на алергени. Въздушните филтри HEPA също могат да бъдат полезни за отстраняване на алергени от въздуха.
Консултация за алерголист:
* Консултирайте се с алерголог, за да оцените тежестта на алергията и обсъдете възможни лечения или варианти за десенсибилизация.
Определени зони без котки:
* Създайте конкретни зони или помещения в къщата като "без котки" зони, като спални или кухня, за да ограничите достъпа на котката и потенциалната експозиция на алергени.
Измийте ръцете:
* Не забравяйте да измиете старателно ръцете си след взаимодействие с котката, за да сведете до минимум риска от алерген, разпространен в цялата къща.
Ръчеви процедури:
* Често подстригвайте котката, за да намалите проливането и отстраняването на свободна козина, което може да носи алергени.
Избягвайте директен контакт:
* Доколкото е възможно, индивидът, предразположен към алергия, да избягва директен физически контакт с котката, особено лицето и областите около устата и носа.
Медицинско лечение:
* Някои лекарства за алергия или имунотерапия могат да помогнат за управление на симптомите на котешки алергии. Обсъдете това с алергона.
Пробен период:
* Преди да се ангажирате с котка, помислете за пробен период, при който котката е въведена в домакинството за кратко време, за да наблюдавате алергичните реакции. Това може да ви помогне да прецените дали ситуацията е управляема или не.
Отворена комуникация:
* Поддържайте отворена комуникация с члена на домакинството, който има алергии. Уверете се, че техният комфорт, здраве и благополучие се вземат предвид при вземане на решения за това, че има котка.