1. Езикът на тялото :
- Сплескани уши :Когато котката е уплашена, ушите й може да се сплескат към главата, което я прави да изглежда по-малка и по-малко заплашителна.
- Извит гръб :Те могат да извият гърба си, за да изглеждат по-големи и по-плашещи.
- Прегърбена поза :Те могат да прегърбят тялото си надолу, да приберат опашката си близо до тялото си и да наведат главата си.
- Широко отворени очи :Очите им може да се разширят и зениците да се разширят.
- Изправена опашка :Уплашена котка може да държи опашката си изправена или да я размахва бързо напред-назад.
- Надута козина :Козината им може да настръхне, което да я направи да изглежда по-рунтава, за да изглежда по-изпъкнала.
2. Вокализация :
- Съскане :Котката може да съска, за да изрази страх и да предупреди за потенциални заплахи.
- Ръмжене :Някои котки могат да ръмжат, за да покажат страх и агресия.
- Yowling :Котката може да издаде висок, жален рев, когато е уплашена или разтревожена.
- Прекомерно мяукане :Прекомерното мяукане понякога може да показва безпокойство или стрес.
- Тих страх :Някои котки могат да станат напълно тихи, когато са уплашени, опитвайки се да се направят незабележими.
3. Поведение :
- Замразяване :Уплашена котка може да стане много неподвижна и замръзнала, надявайки се да не бъде забелязана.
- Бягане и криене :Може да се опитат да избягат и да намерят безопасно скривалище.
- Агресия :Ужасената котка може да прояви агресия, като например да махне с нокти или да хапе.
4. Други знаци :
- Безпокойство :Уплашената котка може да крачи напред-назад или като цяло да изглежда неспокойна.
- Загуба на апетит :Страхът и стресът понякога могат да накарат котката да спре да яде.
- Неподходящо елиминиране :Уплашените котки могат да уринират или дефекират извън кутията си за отпадъци.
Не забравяйте, че всяка котка е различна, така че признаците на страх могат да варират. Важно е да наблюдавате поведението и езика на тялото на вашата котка, за да разберете как те предават своите емоции и нужди. Ако сте загрижени за безпокойството или страха на вашата котка, най-добре е да се консултирате с ветеринарен лекар или сертифициран специалист по поведението на животните.