Сулуби при котки: причини, невронална смърт и лечение

Причини за сулуби при котки

Сулубите при котките могат да бъдат предизвикани от траума, вирусни или бактериални инфекции, предозиране с лекарства или епилепсия. Други метаболични разстройства, като диабет, бъбрежен или черен дробен недостатък, също могат да доведат до сулуби. Известно е, че имунодефицитният вирус на котките (FIV) причинява сулуби и смърт на неврените клетки.

Наследствена предрасположеност

Освен по-горе посочените причини, сулубите могат да бъдат и наследствена черта. Когато не се установи известна причина, ветеринарните лекари поставят диагноза епилепсия – пожизнено състояние, изискващо контрол.

Невронална смърт при сулуби

По време на сулуб неврените клетки в mozъка на котката функционират независимо една от друга и излъчват хаотични сигнали. Тези грешни импулси водят до загуба на съзнание, дезориентация и бързи, некoординирани движения. FIV вирусът повредва неврените клетки, което може да предизвика сулуб или да доведе до тяхна смърт.

Симптоми на сулуби

Petit mal (лек сулуб)

Котките с епилепсия обикновено започват да имат сулуби между 2 и 3 години възраст. Симптомите включват празен поглед, трепене на една крака или викане. Епизодите обикновено продължават до минута.

Grand mal (тежък сулуб)

Характеризират се с падане на една страна, неконтролирано уриниране или дефекиране, веслуващи движения с краката, пена при устата и викане. Продължават до 5 минути.

Status epilepticus (сулубен статус)

Най-тежката форма – същите симптоми като при grand mal, но епизодът продължава часове. След възстановяване следва нов епизод. Този статус е остро животно състояние.

Рискове

Сулубите (с изключение на status epilepticus) не са животозастрашителни, освен ако котката не е в небезопасна среда. Status epilepticus обаче може да причини тежки>orgанни щети и смърт поради критично повишаване на телесната температура при продължителни конвулсии.

Лечение

Епилепсията е неизлечима, но се контролира с антиконвулсанти като фенобарбитал. Той седативни неврените клетки, намаляващо тежестта и честотата на сулубите. Лекарите назначават такова лечение само ако котката има повече от един сулуб месечно, продължаващ над 30 минути.