* ДНК деградация: ДНК е крехка и се разгражда с течение на времето. Докато сме открили древна ДНК от мамути и други същества, тя е изключително рядка и често фрагментирана. Шансовете за намиране на непокътната, използваема ДНК от котките с зъби сабя, които изчезнаха преди хиляди години, са невероятно тънки.
* непълен генетичен код: Дори и да намерим някои ДНК фрагменти, те няма да са пълният генетичен код, необходим за създаването на живо животно. Ще ни трябват по -голямата част от генома и дори тогава ще има предизвикателства.
* Етични съображения: Клонирането на изчезнало животно поражда значителни етични проблеми. Ние не разбираме напълно потенциалните последици за клонираното животно, неговата среда или екосистемата.
* Технологични ограничения: Докато техниките за редактиране на гени като CRISPR са мощни, те все още не са достатъчно напреднали, за да реконструират цял изчезнал геном. Не бихме могли просто да вмъкнем котешки гени с зъби в съвременна котка и да очакваме работещо, здраво животно.
Вместо да клонира, учените преследват други пътища, за да научат за котките с зъби сабя:
* Анализ на изкопаемите: Палеонтолозите изучават вкаменелости останки, за да разберат тяхната анатомия, поведение и еволюция.
* Генетични изследвания: Учените работят върху възстановяването и анализирането на древна ДНК, за да научат за еволюцията на котките и други изчезнали видове.
Докато връщането на котка с зъби сабя остава мечта засега, науката непрекъснато напредва. Кой знае какво има бъдещето?