Загуба на habitat
- Когато човешките популации се разширяват, естественият habitat на ибериския рис се фрагментира и унищожава, което прави все по-трудно за разпръснатите популации на вида да се размножават и оцеляват.
Човешка дейност
- Най-голямата заплаха за ибериския рис е човешката дейност, като лов, унищожение на habitat и автомобилни катастрофи. Унищожението на habitat от земеделство, урбано развитие и минно дело драстично са намалили ареала на риса, разделяйки популациите на малки, изолирани групи, по-уязвими на изчезване.
Болести
- Допълнително, ибериският рис е восприимчив към болести като фелина левкемия, която често е смъртоносна за вида.
Ниско генетично разнообразие
- Заради малките популационни числа, ибериският рис има ниско генетично разнообразие, което го прави по-восприимчив към болести и други заплахи. Това ограничава способността на вида да се приспособи и да се възстанови от предизвикателства, увеличавайки риска от изчезване.
Браконьерство
- Ибериски рисове също се убиват заради техния мех и други части на тялото, включително зъби, когти и месо, които се продават на черния пазар. Те също понякога се улавят в капанки, поставени за други животни, или се стрелят от ловци, които ги бъркат с други видове, като лисици.
Човек-природа конфликт
- Ибериски рисове понякога се сблъскват с хора, ползейки добитък и домашни любимци. Това може да доведе до репризални убивания от фермери и други хора, допълнително намалявайки техните числа.