1. удължени цифри :Прилепите имат удължени пръсти, които поддържат полетна мембрана или патагий. Тези костеливи структури образуват повърхност, наподобяваща крила, която позволява на прилепите да генерират повдигане и да летят.
2. patagium :Патагият е съставен от двоен слой кожа, който се простира между удължените пръсти и свързва предмишницата, задните крайници и опашката. Когато крилата са удължени по време на полет, те създават форма на крило, която позволява на прилепите да генерират повдигане и маневриране.
3. Скелетни модификации :Прилепите притежават леки и гъвкави кости, които намаляват общото им телесно тегло и улесняват ефективния полет. Техните раменни и лакътни стави имат специализирани структури, които позволяват висока мобилност и гъвкавост, което позволява различни движения на крилото по време на полет.
4. Мускулни адаптации :Прилепите имат мощни мускули на полета, разположени предимно в гърдите им, които са отговорни за размазването на крилата си. Тези мускули са силно развити и генерират необходимата сила за повдигане и задвижване.
5. Ехолокация :Прилепите разчитат на ехолокация, за да се ориентират и ловуват в тъмнина. Те излъчват високочестотни звуци и интерпретират ехото, които отскачат, за да определят обкръжението им, да открият плячка и да избягват препятствия.
6. Agility :Прилепите са силно пъргави листовки, способни да променят бързо посоката, да се движат и да летят с главата надолу. Тяхната гъвкава структура на крилото позволява сложни маневри и корекции по време на полет.
7. Скорост на полета :Различните видове прилеп имат различна скорост на полета в зависимост от техния размер и дизайн на крилото. Някои прилепи, като мексиканския прилеп с свободна опашка (Tadarida brasiliensis), могат да достигнат скорост до 60 мили в час (97 км/ч) при полет на ниво.