В притчата за талантите (Матей 25:14-30) Исус ученва за важността от използване на нашите Божествени дари и способности (таланти) за Неговата слава. В притчата един богат господар вверява на слугите си различни суми пари (таланти) и очаква да ги инвестират и умножат. Два от слугите инвестират и увеличават талантите си, но един закапа своя талант в земята от страх и лень.
Когато господарът се връща, той хвали слугите, които са инвестирали и умножили талантите си, казвайки: "Добре, добър и верен слуго. В малко си бил верен; над много те поставям. Влез в радостта на господаря си" (Матей 25:21, 23). Въпреки това, той упрека слугата, който е закапал таланта си, казвайки: "Зъл и мразлив слуго! Знаеше, че жъна там, където не съм сеял, и събирам, където не съм разпръснал; следователно трябваше да дадеш парите ми на банките, и при моето дойде бих получил каквото е мое с лихва" (Матей 25:26-27).
Исус завършва притчата с думите: "Защото на всеки, който има, ще се даде, и ще изобилва; а от онзи, който няма, до и онова, което има, ще се вземе" (Матей 25:29). Това учение подчертава, че не трябва да закапваме талантите си, а да ги използваме за служение на Бога и на другите, умножавайки тяхното влияние и дарявайки слава на Него.