Адаптивни поведения са тези, които ни помагат да оцелеем и да се развиваме в нашата среда. Те включват неща като намиране на храна, избягване на опасност и грижа за нашите малки. Тези поведения често се научават от нашите родители и други членове на нашата общност, но те също могат да бъдат инстинктивни.
Инстинктивно поведение са тези, които са програмирани в нашите гени. Те присъстват от раждането и не е необходимо да се учат. Например, всички човешки бебета се раждат със способността да сучат. Това поведение е от съществено значение за оцеляването, тъй като ни позволява да пием мляко от майките си.
Научено поведение са тези, които придобиваме чрез опит. Те включват неща като език, социални умения и умения за работа. Тези поведения могат да бъдат повлияни от нашите гени, нашата среда и нашите собствени избори.
Относителното значение на адаптивното, инстинктивното и наученото поведение варира от поведение до поведение. Някои поведения, като дишането, са почти изцяло инстинктивни. Други, като например шофирането на кола, се научават почти изцяло. Повечето поведения обаче са комбинация от трите.
Например поведението на хранене е адаптивно, защото ни помага да оцелеем. Освен това е инстинктивно, тъй като се раждаме със способността да сучем. Въпреки това, храненето също е научено поведение, тъй като научаваме какви храни харесваме и как да ги приготвяме.
Взаимодействието между адаптивното, инстинктивното и наученото поведение е сложно. Въпреки това, разбирайки тези различни видове поведение, можем да разберем по-добре себе си и нашите взаимодействия със света около нас.