Ето анализ на стихотворението:
Заглавие:"Надежда"
Заглавието поставя основата за изследването на надеждата на поемата като негова централна тема. Думата „надежда“ се гласува, като се подчертава нейното значение и олицетворение в цялото стихотворение.
Първа строфа:
В първата строфа ораторът описва надеждата като „нещото с пера“, които „кацаха в душата“. Това изображение представя надеждата като деликатно, подобна на птици образувание, което живее в дълбините на човешкия дух, донасяйки утеха и устойчивост.
Втора строфа:
Ораторът подчертава способността на надеждата да пее „без думи“, предполагайки, че присъствието му надхвърля езика и пребивава в сферата на емоциите и усещанията. Тази характеристика на надеждата го прави достъпен за всички, независимо от техните обстоятелства.
Трета строфа:
В третата строфа ораторът подчертава трайния характер на надеждата. Той е описан като "по -сладък" насред бурите, разкривайки, че надеждата намира сила в неблагополучието и цъфтеж във времена на предизвикателство.
Четвърта строфа:
Четвъртата строфа сравнява надеждата с малка птица, която отказва да бъде обезкуражена, дори и в най -суровите условия. Той е устойчив, издържа както през „студена“, така и през „нощ“.
Пета строфа:
Петата и последната строфа завършва стихотворението с оратора, твърди, че надеждата никога не престава песента си, дори в „Най -странната земя“, което предполага, че надеждата е присъща част от човешкия опит, придружаващи индивиди, независимо къде могат да се окажат.
По време на стихотворението използването на метафори на Дикинсън, по -специално олицетворението на надеждата като опечено същество, влива абстрактната концепция за надежда с осезаеми и относими качества, което го прави оживял за читателя. Стихотворението празнува трансформативната сила на надеждата, предлагайки утеха, сила и чувство за цел сред предизвикателствата на живота.