1. крила :Най -очевидната адаптация на прилепите за полет са крилата им. Крилата на прилепите са изработени от гъвкава кожа, опъната върху удължени кости на пръста. Тази структура на крилото позволява на прилепите да генерират повдигане и тяга за летене.
2. Предните крайници :Предните крайници на прилепите, включително удължените пръсти и мембраните на крилото, са модифицирани за полет. Костите на предния крайник (Humerus, Ulna, радиус и метакарпали) са удължени, като осигуряват подкрепа за крилата.
3. кости и мускули :Костите на прилепите са леки и силни, съставени от тънка кортикална кост, заобикаляща кухи интериора, допринасяйки за способността им да летят ефективно. Прилепите притежават мощни мускули на полета, включително Pectoralis Major и Latissimus Dorsi, които им помагат да генерират необходимия асансьор и мощност за полет.
4. заденсляни :Задните крайници на прилепите са модифицирани за поддръжка и маневриране по време на полет. Обикновено те се състоят от удължени крака и нокти, които прилепите използват за окачване на главата надолу, изкореняване и изкачване.
5. Интерфеморална мембрана :Някои видове прилеп имат допълнителна мембрана на крилото, наречена интерфеморална мембрана. Тази мембрана се простира между задните крайници и опашката и спомага за увеличаване на повдигането и контрола по време на полет.
6. patagium :Прилепите също имат структура, наречена Patagium, която е разширение на кожата, свързваща различни части на тялото, включително предните крайници, задните крайници и опашката. Патагиумът помага да се осигури допълнителна повърхност за полет.
7. Задна мембрана :Много прилепи имат опашна мембрана, известна още като уропатагиума, която се простира до върха на опашката. Западната мембрана добавя стабилност и маневреност по време на полет и може да се използва за управление и завъртане.
8. уши и ехолокация :Въпреки че не е пряко адаптация на полета, изключителните способности за слуха и ехолокация на прилепите са от решаващо значение за навигацията, лова и избягването на препятствия по време на полет.
9. Метаболитна скорост :Прилепите имат високи метаболитни скорости, които им позволяват да генерират енергията, необходима за продължителен полет.
10. хибернация и торпор :Някои видове прилеп използват адаптации като хибернация или торпор (дълбок сън с забавен метаболизъм), за да запазят енергията, когато не летят или по време на периоди на недостиг на храна.
11. Сърдечно -съдова система :Прилепите притежават ефективни сърдечно -съдови системи, които поддържат високите енергийни нужди на полета. Сърцата им могат да изпомпват кръвта бързо, като гарантират постоянно снабдяване на кислород към мускулите на полета.
12. бели дробове и дихателна система :Дихателната система на прилепите е адаптирана за ефективно поглъщане и доставка на кислород по време на полет. Прилепите имат големи бели дробове и сложни дихателни пътища, което им позволява да абсорбират и използват ефективно кислорода.