1. Основна адаптация на последователността:По време на основната фаза на последователността звездите балансират гравитационния срив с външното налягане, генерирано от ядрен синтез в техните ядра. Тъй като се консумира водородно гориво, основните договори, причинявайки повишаване на температурата и налягането. Това води до по -ефективно изгаряне на водород, противодействие на гравитационната сила и поддържане на стабилността.
2. Основните се договори допълнително, повишавайки температурата на сърцевината и запалването на хелийното сливане. Междувременно външните слоеве се разширяват и хладно, което води до по -голяма и по -голяма звезда.
3. Срив на ядрото и свръхнова:При звезди с висока маса енергията, освободена от последователни етапи на ядрено синтез в сърцевината, не може да балансира силното гравитационно издърпване. Когато желязото се натрупва в сърцевината, процесът на сливане не успява да доведе до достатъчно енергия, което води до внезапния срив на ядрото. Това катастрофално събитие задейства експлозия на свръхнова, пускайки огромни количества енергия и елементи в околното пространство.
4. Формиране на неутронна звезда или черни дупки:След супернова, остатъчното ядро може да бъде толкова плътно, че да се срути допълнително. Ако основната маса надвишава определена граница, известна като масата на Chandrasekhar, тя се превръща в неутронна звезда. Неутронните звезди са изключително компактни обекти, поддържани от налягане на дегенерация на неутрон. В случай на още по -масивни ядра, гравитационното дърпане е толкова силно, че дори светлината не може да избяга от повърхността му и се образува черна дупка.
5. Бинарно звездно взаимодействие:Звездите, които съществуват в двоични или множество звездни системи, могат да претърпят масов трансфер и обмен между компоненти. Взаимодействията като преливане на лоб на Roche могат да доведат до дискове за натрупване, Novae или Type IA Supernovae, оформяйки еволюцията на двете звезди.
6. Пулсации и трептения:Някои звезди проявяват пулсации или трептения в своята яркост и повърхностна температура. Те могат да се дължат на вътрешни промени (пулсиращи червени гиганти) или взаимодействия с близките спътници (затъмняване на двоични системи).
Звездните адаптации са от решаващо значение за разбирането на жизнените цикли и поведението на звездите. Изучавайки тези адаптации, астрономите придобиват представа за това как звездите генерират енергия, изгонват материята и влияят на галактическите си среди през техните космически пътувания.