Уши:
Сеничевите сови имат изключително остро слух, което е критична адаптация за лов в пълна тъмнина. техните уши са асиметрично разположени по двете страни на главата, с едно ухо леко по-високо от друго. Тази конфигурация им позволява да локализират точната позиция на звуков източник, откривайки съвсем дребни времеви разлики в пристигането на звукови вълни при всяко ухо. Тази способност, известна като звукова локализация, е особено полезна за насочване към дребни шурхане, като тези, произведени от техните жертви.
Очи:
Сеничевите сови имат големи, предно насочени очи, адаптирани за ниско осветени условия. Те притежават специализиран слой клетки в мрежковите си, наречен тапетум люцидум. Тапетумът действа като огледало, отразявайки светлината обратно през мрежковината и подобрявайки нощното им зрение. техните очи са също невероятно чувствителни на движение, позволявайки им да откриват най-малкото треперене на грызун или малка птица в тъмнината.
Допълнително, сеничевите сови имат изключително гъвкави врате, позволявайки им да завъртят главите си до 270 градуса в всяка посока. Тази забележителна мобилност им предоставя разширено поле на зрение и допълнително подобрява техната способност да локализират жертва по звук.
Комбинацията от техните високочувствителни уши и специализирани очи прави сеничевите сови изключително ефективни хищници, позволявайки им да ловят ефективно в тъмнината.