ехолокация е способността да се използват звукови вълни, за да създадат ментална карта на заобикалящата среда. Прилепите излъчват високочестотни звукови вълни от устата или носовете си и след това слушат ехото, които отскачат от предмети. Времето, необходимо за ехото да се върне в прилепа, му казва колко далеч е обектът, а посоката на ехото му казва къде се намира обектът. Това позволява на прилепите да се движат в тъмното и да намерят храна, дори в пълен мрак.
В допълнение към ехолокацията, прилепите имат и редица други адаптации, които им помагат да намерят храна през нощта. Тези адаптации включват:
* големи очи: Прилепите имат големи очи, които са чувствителни към ниски нива на светлина. Това им позволява да виждат в тъмното, дори когато няма лунна светлина.
* Чувствителни уши: Прилепите имат много чувствителни уши, които могат да открият високочестотни звукови вълни. Това им позволява да чуят ехото от техните обаждания за ехолокация, дори когато са много припадни.
* Дълги крила: Прилепите имат дълги крила, които им помагат да летят бързо и да маневрират лесно в тъмното. Това им позволява да хванат насекоми в полет.
* Остри зъби: Прилепите имат остри зъби, които им помагат да хванат и ядат насекоми.
Тези адаптации правят прилепите много подходящи за намиране на храна през нощта. Прилепите са в състояние да намерят насекоми дори при най -мрачните условия и те са в състояние да ги хванат с лекота. Това позволява на прилепите да играят важна роля в екосистемата, тъй като те помагат да се контролира популацията на насекомите.