Камуфлаж:
1. Оцветяване :Много животни плячка имат оцветяване, което се слива със заобикалящата ги среда, което затруднява хищниците да ги забележат. Примерите включват бялата козина на арктическите лисици в снежна среда и зеленото оперение на някои птици в богати на зеленина местообитания.
2. Модели :Разрушителните шарки, като ивици, петна или неправилни форми, могат да нарушат очертанията на тялото на плячката, правейки го по-малко разпознаваемо за хищниците.
3. Текстура и форма :Някои видове плячка имитират текстурата и формата на околната среда. Например пръчиците приличат на клонки, докато някои плоски риби се смесват безпроблемно с пясъчните морски дъна.
Повритост:
1. Скорост :Способностите за бързо бягане, плуване или летене могат да помогнат на животните-хищници да изпреварят или надминат хищниците. Гепардите, например, са известни с невероятната си скорост, която им позволява бързо да избягат от опасност.
2. Повритост :Подвижността позволява на видовете плячка бързо да променят посоката си, да избягват атаки и да се движат в сложен терен. Много маймуни и катерици показват изключителна ловкост в местообитания по върховете на дърветата.
Сетива:
1. Визия :Острото зрение позволява на животните плячка да откриват хищници отдалеч и да реагират по съответния начин. Хищните птици, като ястреби и орли, притежават изключително зрение, което им помага да забелязват потенциална плячка.
2. Слух :Чувствителният слух позволява на видовете плячка да улавят фините звуци, като например приближаването на хищник. Много копитни животни (копитни животни) имат отличен слух, който ги предупреждава за близки заплахи.
3. Мирис :Изостреното обоняние помага на плячката да открива хищниците по миризмата им. Много тревопасни животни, като елени и зайци, разчитат на обонянието си, за да избегнат опасност.
Поведенчески стратегии:
1. Групов живот :Животът в групи може да осигури безопасност в брой. Хищниците може да са по-малко склонни да се насочат към индивид, заобиколен от други. Много видове риби, като сардини, образуват големи пасажери за защита.
2. Бдителност :Някои плячки се редуват да пазят, докато други се хранят или почиват. Това намалява риска цялата група да бъде изненадана от хищници. Колониите на сурикатите често имат специални часови, които дежурят.
3. Алармени повиквания :Някои видове плячка издават специфични гласове или сигнали, за да предупредят другите за присъствието на хищник. Това позволява на групата да предприеме уклончиви действия. Прерийните кучета например имат отличителни алармени сигнали за различни видове хищници.
Тези характеристики, наред с други, позволяват на животните-хищници да оцелеят в среди, където хищниците присъстват постоянно. Те представляват адаптации, които са се развили с течение на времето, за да подобрят шансовете за оцеляване и възпроизводство, като помагат за поддържането на деликатни баланси на екосистемите.